Кристин Димитрова: Всичко, което пиша, е построено върху мой личен опит
Международен фестивал на поезията се провежда в Букурещ. В програмата с 50 часа публични четения, 15 часа дебати, 13 часа концерти, 20 часа филми и пет часа театрални моменти участват 170 поети от 27 държави. Сред тях е и българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика. Следва интервюто, което Кристин Димитрова даде веднага след участието си във фестивала. Кристин, как дойде поканата за участие в Международния фестивал на поезията в Букурещ? - От Фестивала са се свързали с Министерство на културата в България, така че за мен поканата дойде оттам. Това удвоява отговорността ми. И не, бързам да кажа, нямам честта да се познавам с министъра. Нито с предишния, нито с по-предишния, нито с който и да било друг. Как представихте България на събитието? - Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния. За първи път ли участвате на Международния фестивал на поезията в Букурещ? - Да. Бях чувала за фестивала, който се провежда от тринайсет години, но за пръв път съм сред участниците. А за първи път ли идвате в Румъния? - Не. През 2012 г. романът ми „Сабазий“ излезе в Румъния в превод на Параскива Бобок. Заедно с хора от издателството го представихме на Панаира на книгата в Букурещ. Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: „С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците. В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, попмузика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме. Има ли нещо, което не може да се изрази и разкаже чрез поезия? - Не мисля. Но има теми, които публиката може да счита за непоетични. Съществува инерцията от поезията непременно да се очаква да е възвишена. Това идва от дългата дворцова практика на възпяване. Поезията може да е възвишена, може и да не е, може да е романтична, може и да не е, може да е благозвучна, може и да не е. Но тя е най-древното литературно изкуство и ревниво пази примитивността си – независимо колко философска и рефлексивна е, тя живее в емоцията, в сърцето, в костите, в това, което още не е намерило думи, а търси да се изрази. Яйцето, от което поезията се излюпва, е много дълбоко. Няма ли го това дълбоко яйце, останалото е майсторство и механика. Затова трябват по-малко думи, отколкото на прозата. Поезията може да оцелее без красота, без истина обаче – някакъв вид истина на изживяването – не. Чели ли сте румънска поезия, литература? Ако да, как я усещате? - Ана Бландиана, в превод на Огнян Стамболиев. Михай Еминеску – той пък има късмета българският символист Йордан Стратиев да преведе негови стихотворения. И ето че аз, дето по-горе говорех как красотата не е задължителна за поезията, да, повтарям, че не е, не мога да потисна едно ахване от красотата на стиха. Йожен Йонеско, пиеси, отново благодарение на Огнян Стамболиев, прекрасен преводач и голям приятел на Румъния. Мирча Елиаде – чела съм го на английски. Емил Чоран в превод от френски от Красимир Мирчев. Осъзнавам, че не съм в течение на събитията, които се случват в съвременната румънска литература, но това отчасти е и смисълът на фестивалите. Превеждали ли сте румънски автори? - Всъщност да. Стихотворения от Октавиан Совиани. Засякохме се на едно литературно събитие, вече не помня къде. Но помня остроумните му, хладни, проницателни стихове за различни исторически сатрапи. Поетът ги представи на английски. И в този момент разбрах, че искам да ги преведа. Излязоха в списание „Страница“. Чувала съм ви да казвате: „Пиша, защото искам да разказвам“. Коя история не сте разказали още? - Собствената си история. Всичко, което пиша, е построено върху мой личен опит, но от каква история произлиза самият той, не разказвам. Трудно ми е да доближавам хората прекалено близо до себе си. При моите нива на откровеност това може и да не е чак толкова лоша идея.
|
|
Подиум на писателя
Кристина Пизанска и Марджъри Кемп разширяват концепцията за приятелство между жени
В средновековна Европа, концепцията за приятелството е била предимно доминирана от мъжете писатели, които го разглеждали като интензивна връзка, подсилваща добродетелното поведение. Тази представа обаче била оспорена от две значими жени писателки, които разшир ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Джани Родари напомня, че новата година зависи от нашите действия
Ритуалът на Нова година е древна традиция, която се повтаря всяка година без съществени промени. Той символизира момент на равносметка, но най-вече надежди за бъдещето. Италианският поет и учител Джани Родари (Gianni Rodari) в своята стихотворна творба "О, нов ...
Ангелина Липчева
|
Януари 2026: Вълнуващи премиери, които не трябва да пропуснете
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Инцидентът с U-2: Как Франсис Гари Пауърс стана символ на Студената война
Инцидентът със свалянето на американския шпионски самолет U-2 през май 1960 г. над Съветския съюз остава един от най-забележителните моменти от Студената война и пример за изобилие от дезинформация и манипулации. Историята на този инцидент е разказана от Джон ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Кристина Пизанска и Марджъри Кемп разширяват концепцията за приятелство между жени
В средновековна Европа, концепцията за приятелството е била предимно доминирана от мъжете писатели, които го разглеждали като интензивна връзка, подсилваща добродетелното поведение. Тази представа обаче била оспорена от две значими жени писателки, които разшир ...
Валери Генков
|
Експресивно
Йохан Волфганг фон Гьоте ни вдъхновява да се надяваме на по-добро бъдеще в "Нова година"
Поезията, която най-добре подхожда за Нова година, несъмнено е "Нова година" на Йохан Волфганг фон Гьоте. Този кратък, но изключително дълбок текст ни вдъхновява да се надяваме и да имаме доверие в бъдещето. Независимо от трудностите и сложностите, които сме п ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Джани Родари напомня, че новата година зависи от нашите действия
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Възможността за пътуване във времето остава завладяваща концепция
Валери Генков
|
Тъй като годината 2025 бързо приближава края си, е време да обърнем страниците на календарите и да вдигнем тост за успехите на 2026. В тази колекция от истории ще се запознаем с различни концепции за времето, ще научим как да построим часовник с помощта на тамян и ще се опитаме да разгадаем мистериите на григорианския календар (и евентуално пътуването във времето).
Времето е един от най-основните ...
|
Литературен обзор
Книгата за рекордите на Гинес: Това е най-голямото новогодишно посрещане в света
Добрина Маркова
|
|
08:00 ч. / 16.09.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 1755 |
|
Международен фестивал на поезията се провежда в Букурещ. В програмата с 50 часа публични четения, 15 часа дебати, 13 часа концерти, 20 часа филми и пет часа театрални моменти участват 170 поети от 27 държави. Сред тях е и българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика.
Следва интервюто, което Кристин Димитрова даде веднага след участието си във фестивала.
Кристин, как дойде поканата за участие в Международния фестивал на поезията в Букурещ?
- От Фестивала са се свързали с Министерство на културата в България, така че за мен поканата дойде оттам. Това удвоява отговорността ми. И не, бързам да кажа, нямам честта да се познавам с министъра. Нито с предишния, нито с по-предишния, нито с който и да било друг.
Как представихте България на събитието?
- Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния.
За първи път ли участвате на Международния фестивал на поезията в Букурещ?
- Да. Бях чувала за фестивала, който се провежда от тринайсет години, но за пръв път съм сред участниците.
А за първи път ли идвате в Румъния?
- Не. През 2012 г. романът ми „Сабазий“ излезе в Румъния в превод на Параскива Бобок. Заедно с хора от издателството го представихме на Панаира на книгата в Букурещ. Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: „С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците.
В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, попмузика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме.
Има ли нещо, което не може да се изрази и разкаже чрез поезия?
- Не мисля. Но има теми, които публиката може да счита за непоетични. Съществува инерцията от поезията непременно да се очаква да е възвишена. Това идва от дългата дворцова практика на възпяване. Поезията може да е възвишена, може и да не е, може да е романтична, може и да не е, може да е благозвучна, може и да не е. Но тя е най-древното литературно изкуство и ревниво пази примитивността си – независимо колко философска и рефлексивна е, тя живее в емоцията, в сърцето, в костите, в това, което още не е намерило думи, а търси да се изрази. Яйцето, от което поезията се излюпва, е много дълбоко. Няма ли го това дълбоко яйце, останалото е майсторство и механика. Затова трябват по-малко думи, отколкото на прозата. Поезията може да оцелее без красота, без истина обаче – някакъв вид истина на изживяването – не.
Чели ли сте румънска поезия, литература? Ако да, как я усещате?
- Ана Бландиана, в превод на Огнян Стамболиев. Михай Еминеску – той пък има късмета българският символист Йордан Стратиев да преведе негови стихотворения. И ето че аз, дето по-горе говорех как красотата не е задължителна за поезията, да, повтарям, че не е, не мога да потисна едно ахване от красотата на стиха. Йожен Йонеско, пиеси, отново благодарение на Огнян Стамболиев, прекрасен преводач и голям приятел на Румъния. Мирча Елиаде – чела съм го на английски. Емил Чоран в превод от френски от Красимир Мирчев.
Осъзнавам, че не съм в течение на събитията, които се случват в съвременната румънска литература, но това отчасти е и смисълът на фестивалите.
Превеждали ли сте румънски автори?
- Всъщност да. Стихотворения от Октавиан Совиани. Засякохме се на едно литературно събитие, вече не помня къде. Но помня остроумните му, хладни, проницателни стихове за различни исторически сатрапи. Поетът ги представи на английски. И в този момент разбрах, че искам да ги преведа. Излязоха в списание „Страница“.
Чувала съм ви да казвате: „Пиша, защото искам да разказвам“. Коя история не сте разказали още?
- Собствената си история. Всичко, което пиша, е построено върху мой личен опит, но от каква история произлиза самият той, не разказвам. Трудно ми е да доближавам хората прекалено близо до себе си. При моите нива на откровеност това може и да не е чак толкова лоша идея.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Георги Славчев: "Майстора е един наистина особен, специфичен художествен свят"
В къща-музей „Владимир Димитров – Майстора“ в село Шишковци, Кюстендил, се проведе представянето на новата книга на Георги Славчев, озаглавена „Урала, Майсторе“. Заглавието е вдъхновено от приветствието, което известният художник ...
|
Избрано
Коледно вълшебство в книжарница Кооб: Идеи за подаръци, вдъхновени от литературата
Посещението на книжарница в дните преди Коледа носи особено вълнение. Дори и хора, които не са редовни посетители на книжарници, често решават, че книга е чудесен и полезен подарък, особено когато се сравнява с цената на сладкиши, които могат да достигнат 40 ...
|
Лий Чайлд призовава за трилъри в учебната програма, за да ангажират младите читатели
|
Ако сте поропуснали
Джани Родари призовава за мир и включване в "Коледното дърво"
Джани Родари (Gianni Rodari) е известен италиански писател, който умело съчетава дълбоки послания с игривост и лекота в своите творби. В стихотворението "Коледното дърво" той ни напомня за истинския смисъл на Коледа, която е празник на мира и братството. Тази ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |